Въздушна целувка

И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...

"Малкият принц", Екзюпери



Ако някога изчезна, и ме няма,
не вярвай, че съм си отишла.
/Аз, всъщност, никога не съм оставала.
Аз просто съм една измислица./
Но ти недей да ставаш тъжен.
Обещай ми!
Защото знаеш ли, аз винаги съм с теб.
Защото аз съм слънцето във дланите ти,
ключът за в къщи, резенче небе,
цветът на вишната, смокинята във двора,
момичето от пясък на брега.
Притичва сянката ми между бързащите хора
по шумните площади на града.
Аз винаги съм там. И тук. До тебе.
Дори и някой да ти каже, че ме няма,
не вярвай. Аз съм на небето.
На моята звезда. От там ти махам...

2 коментара:

  1. "Дори и някой да ти каже, че ме няма,
    не вярвай. Аз съм на небето.
    На моята звезда. От там ти махам..."

    Много вярно.

    ОтговорИзтриване