Зад мълчанието

Когато ставам мълчалива, е защото
думите отказват да силни.
Замлъкват във гърдите ми. И толкова.
И само тишината в мен прелива.

Остават чувствата, които наедряват
и няма букви, със които да напиша
за тази обич, толкова голяма
и толкова обикновена - като дишане.

Тогава просто ставам много тиха.
Мълча ужасно дълго. Не нарочно.
Тогава в мен остават само стихове
и обич. Много, много обич...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.