А това не е стих.

Обичам ли те? Господи...не знам!
Ако е обич - значи ми е първата.
Защото никога и никой до сега
не ме е карал толкова да чувствам,
че цялата съм станала небе,
в което Слънцето отказва да залезе.
Изгрява непрекъснато. И без да спре
оплита мислите ми в топли мрежи.
Че лятото е дълго цял живот,
а пък животът е безкраен и несвършващ...
Това ли е? Това ли е любов?
Да нямаш дом, а да се чувстваш в къщи
навсякъде, където има Теб,
навсякъде, където те долавям.
Не се побирам във едно сърце -
ужасно тясно е във него. Обичта ми
е страшно много. И тежи.
Пулсира в мен и иска да прелее...
Не казвай нищо. Моля те...Мълчи.
За първи път обичам. И не смея
да кажа нищо, тъй като не знам
дали със думи няма да начупя
на тази обич крехката душа.
А тя ми е безкрайно скъпа...
Обичам те. Наистина е обич.
Не знам какво било е до сега,
но просто е различно. И не може
да го объркам пак със любовта...
И всички тези думи са излишни...
Защо ги пиша - даже и не зная.
А можех да не кажа просто нищо.
Обичам те. Обичам те. Това е.

2 коментара:

  1. Уникално не-стихче, което ми напомни за това:
    www.horo.bg/resources/images_full/
    8-1_400.jpg

    www.horo.bg/resources/images_full/
    DSCF0858_400.jpg

    ОтговорИзтриване
  2. :)
    Ами то точно така се получава - изтъкано от чувства и думички летящо килимче :)
    Поне се надявам, де.
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване