Всичко, всичко на света!

Изглежда, вече нямам нужда от Луна.
И ми е все едно за звездопадите.
Не ме интересува ни дъжда,
ни Слънцето, заспало над площада,
ни облаците, дето като стадо
похрупват синята трева в небето,
ни сянката на тази птица бяла,
ни лятната любов на ветровете.
Не са ми нужни шепите на залеза,
в които влизах, за да пиша стихове.
Не ми е нужно нищо на Земята,
защото имам теб. И ти ми стигаш.