Танц за дъжд и още някой

Нощта вали. Дъждът и е самотник
по улиците на утихналия град.
Върви небрежен, мъничко бездомен
и има шапка със една звезда.

Дъждът си тананика стари песни,
които аз не зная. Но нали
във мене думите поникват много лесно,
особено когато завали.

Прозорецът е мястото, където
ще се целуваме отново със дъжда.
Под мократа прегръдка на ръцете му
си спомням думите на песента.

Под тихите напеви на водата
забравям всички свои "как, защо..."
Танцувам в своя свят, отвъд Земята,
самичка.
Като еднорог.

3 коментара:

  1. Мила Тя, желя Ви най- вълшебно звънливия Дъжд :) чудех се, защо ли така ни е обсебил всичките- усмих и тих смях под капчука:)

    ОтговорИзтриване
  2. A dance for Rain and Somebody else

    The Night is raining. The rain stands out alone
    along the streets of the silent and timid town
    He walks careless , a bit homeless , he has a sewn
    strange hat with a star, but He has no gown ...

    The Rain is whistling some pretty old tunes
    that I don't know, because I'm not that old
    but the words grow in me and inflate like balloons
    especially when falling rain drops I can hold

    The window is the place where once again tonight
    we'll be kissing with these drops that are falling
    under the wet embrace , and with no light
    the words of this song now I'm recalling ...

    Under the quiet chanting of the water
    Now I forget my questions "How and why"
    I'm dancing in my world so far ..a lot of
    I am alone like a unicorn ( can you hear my sigh ...?)

    =======
    The rain has stopped
    the wind is gone
    the sky is blue
    you're not alone ....
    =======

    ОтговорИзтриване
  3. Небесносиня, как няма да ни обсеби, като имам чувството, че е прегърнал цялата планета и заедно танцуват най-влюбения си валс? :))
    Да застана до Вас, под капчука, и да хихикаме заедно :) Уютничко звучи :))

    Ян, благодаря ти!
    Аз никога не съм сама :)
    Светът ми е пренаселен с разни същества... От вчера си имам котка, на рижави райета - светлорижо-тъмнорижо. Усмихва се като Чеширския котарак, обича да се умилква в краката ми и мърка, когато я чеша по нослето. Може да говори, при това доста умно и изглежда веща по разни сърдечни дела :)) Но се обижда, когато и кажа, че не е истинска. За това се преструвам, че е :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.