От тишина...

Не знам какво да кажа на Нощта.
Мълчи ми се. А тя отдавна знае всичко.
Познава и сълзите, и смеха,
и начина, по който те обичам.
Познава даже тази тишина,
която стъпва в мен, съвсем на пръсти.
Нощта мълчи. И аз мълча.
Единствено дъждът навън разпръсква
вода и въздух, лято и небе,
и няколко звезди по тротоарите.
Когато стана дъжд, ще спра до теб
и сигурно ще те целуна много бавно.
Не знам ще плача ли. Или пък ще шептя.
Ала по устните ти тихо ще се стичам.
Ще бъда дъжд. Целувка. И жена,
която до полуда те обича.

2 коментара:

  1. ...една мечта в две капки тишина
    ще се събуди някъде в сърцето ти
    и ще се спусне през очите ти сега
    когато мен и моя свят държиш в ръцете си...
    ..и ще въздъхне с нежен повей вечерта,
    ще се разлисти подивялата ми обич,
    а ние с теб ще полетим към вечността,
    където всичко е любов и няма "Сбогом"...

    П.П. Стихопадопредизвиквачка(вече съм ти го казвала ,ама да ти напомня :)))
    Обичам те!

    ОтговорИзтриване
  2. Ооо :)))
    Аз обичам такаааа :))
    Много обичам да съм муза, особено за хубави стихове :))
    Взаимно е :)

    ОтговорИзтриване