Не се разбирам и сама...

но трябва да съм на високо...

Понякога е нужно и това -
да слезеш на земята и да крачиш
по стария, очукан тротоар.
Да бъдеш като всички минувачи,
които носят в себе си живот -
не истински, но делничен. И празен.
Не питаш как, не питаш и защо.
Навярно е опасно. И заразно.
Аз малко съм отвикнала да ходя.
По покривите повечко летях.
Но стига толкова. Нали сме хора?
А хората се раждат без крила.
И тъй. Здравей, Земя! Ти как си?
Отблизо ми изглеждаш симпатична.
А аз на теб? Не казвай. Все е тая.
На пук и на инат ще се обичаме.
А аз ... за мъничко съм тук -
ще постоя ден-два и ще си ида.
Посях си рози в стария олук,
и трябва да нагледам керемидите.
Тъй, че, земя - здравей и чао.
Аз все за кратичко се приземявам.
Небето ми ми маха със Луна
и просто... дяволски ме изкушава.

7 коментара:

  1. I can't understand myself ...

    (but I must be standing high )

    Sometimes this is ... needed and I need it , too
    to get down to Earth and simply stride
    on the old trashy pavement, light and dark blue
    and be like the passers-by seen there insight
    Their lives are unreal, everyday and quite empty
    you don't ask yourself how ,and you don't ask why
    it can be dangerous , even contagious
    though I haven't used my skills ...but I'll try
    I was flying above the roofs
    But ..this is enough- in fact we are people
    And people are born with no wings (that's a proof )
    so, hello, my Earth , How are You , are you weeping ?
    You look quite nice seen at short distance
    and How do you find me ?Don't say! I don't care
    We'll be loving each other (aloud and with whispers)
    and I'm just for a while - then ...I don't know where ...
    I'll be here for a day or so -and then I'll leave
    I've sewn some roses in the olden water pipe
    an eye on my roof I have to keep
    so Hello , My Earth, and then simply ...Good bye...
    My staying here has been always short
    The sky is waving to me with its Moon
    There I am ...and My ship, I'm on board
    it is tempting me so much ( I am leaving soon ...)

    ============
    Стъпването на Луната е може би толкова важно и значимо,
    защото е позволило на човек да види цялата Земя , на която живее ...

    ============

    ОтговорИзтриване
  2. ...и тя въобще да не му хареса и той за винаги да си остане на Луната :)

    ОтговорИзтриване
  3. Защо ли... защо ли веднага асоциирах този прекрасен стих с Малкият Принц на Екзюпери?
    ... просто така... блесна в съзнанието ми...
    Caribiana, обожавам стиховете ти...
    Искам приказка... пък...

    ОтговорИзтриване
  4. Някога бе поискала да те взема с мен в сънищата ми...Сега ми се иска да погостувам на твоето небе и прекрасната ти Луна (и без това стъпвам на Земята колкото и ти) ...:)))
    Прегръдка и много усмивки от мен!

    ОтговорИзтриване
  5. Защото, Емо, и ти, и аз, сме едни малки ...хм...синекръвни особи, на които мястото им е някъде сред звездите. И сме тук за малко - за един човешки живот, колкото да подарим на няколко човека звезди, които се усмихват, да опитомим една-две лисици, и да накараме хората да вярват, че същественото е невидимо за очите :)
    Когато направим това, ще се приберем при своите рози, ще си сварим чай на малките вулкани и ще си махаме един на друг от своите малки планетки. И кой знае, някой ден отново може да се срещнем на Земята. Когато някоя пустинна лисица се почувства самотна. Или когато хората започнат твърде рано да не могат да различат една обикновена шапка от боа, глътнала слон :)
    Ще ти разкажа приказка :) Скоро.

    Контесо, заповядайте :) Портите на покривите са широко отворени и небето над тях е в изобилие :))

    ОтговорИзтриване
  6. Земята никой не може да ти вземе, но пази си небето от всички безвъзвратно пораснали...

    ОтговорИзтриване
  7. Пазя! И се стремя да има място там и за други, които искат да останат чисти :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.