но трябва да съм на високо...
Понякога е нужно и това -
да слезеш на земята и да крачиш
по стария, очукан тротоар.
Да бъдеш като всички минувачи,
които носят в себе си живот -
не истински, но делничен. И празен.
Не питаш как, не питаш и защо.
Навярно е опасно. И заразно.
Аз малко съм отвикнала да ходя.
По покривите повечко летях.
Но стига толкова. Нали сме хора?
А хората се раждат без крила.
И тъй. Здравей, Земя! Ти как си?
Отблизо ми изглеждаш симпатична.
А аз на теб? Не казвай. Все е тая.
На пук и на инат ще се обичаме.
А аз ... за мъничко съм тук -
ще постоя ден-два и ще си ида.
Посях си рози в стария олук,
и трябва да нагледам керемидите.
Тъй, че, земя - здравей и чао.
Аз все за кратичко се приземявам.
Небето ми ми маха със Луна
и просто... дяволски ме изкушава.
I can't understand myself ...
ОтговорИзтриване(but I must be standing high )
Sometimes this is ... needed and I need it , too
to get down to Earth and simply stride
on the old trashy pavement, light and dark blue
and be like the passers-by seen there insight
Their lives are unreal, everyday and quite empty
you don't ask yourself how ,and you don't ask why
it can be dangerous , even contagious
though I haven't used my skills ...but I'll try
I was flying above the roofs
But ..this is enough- in fact we are people
And people are born with no wings (that's a proof )
so, hello, my Earth , How are You , are you weeping ?
You look quite nice seen at short distance
and How do you find me ?Don't say! I don't care
We'll be loving each other (aloud and with whispers)
and I'm just for a while - then ...I don't know where ...
I'll be here for a day or so -and then I'll leave
I've sewn some roses in the olden water pipe
an eye on my roof I have to keep
so Hello , My Earth, and then simply ...Good bye...
My staying here has been always short
The sky is waving to me with its Moon
There I am ...and My ship, I'm on board
it is tempting me so much ( I am leaving soon ...)
============
Стъпването на Луната е може би толкова важно и значимо,
защото е позволило на човек да види цялата Земя , на която живее ...
============
...и тя въобще да не му хареса и той за винаги да си остане на Луната :)
ОтговорИзтриванеЗащо ли... защо ли веднага асоциирах този прекрасен стих с Малкият Принц на Екзюпери?
ОтговорИзтриване... просто така... блесна в съзнанието ми...
Caribiana, обожавам стиховете ти...
Искам приказка... пък...
Някога бе поискала да те взема с мен в сънищата ми...Сега ми се иска да погостувам на твоето небе и прекрасната ти Луна (и без това стъпвам на Земята колкото и ти) ...:)))
ОтговорИзтриванеПрегръдка и много усмивки от мен!
Защото, Емо, и ти, и аз, сме едни малки ...хм...синекръвни особи, на които мястото им е някъде сред звездите. И сме тук за малко - за един човешки живот, колкото да подарим на няколко човека звезди, които се усмихват, да опитомим една-две лисици, и да накараме хората да вярват, че същественото е невидимо за очите :)
ОтговорИзтриванеКогато направим това, ще се приберем при своите рози, ще си сварим чай на малките вулкани и ще си махаме един на друг от своите малки планетки. И кой знае, някой ден отново може да се срещнем на Земята. Когато някоя пустинна лисица се почувства самотна. Или когато хората започнат твърде рано да не могат да различат една обикновена шапка от боа, глътнала слон :)
Ще ти разкажа приказка :) Скоро.
Контесо, заповядайте :) Портите на покривите са широко отворени и небето над тях е в изобилие :))
Земята никой не може да ти вземе, но пази си небето от всички безвъзвратно пораснали...
ОтговорИзтриванеПазя! И се стремя да има място там и за други, които искат да останат чисти :)
ОтговорИзтриване