А може би сънувам и не знам...

Очите му са топли, като нощ,
откъсната от дланите на юли.
Той има слънце в задния си джоб,
което слиза в погледа ми сутрин.

Усмихва и сълзите ми. Без глас
разказва приказки и водопади.
Понякога мълчи. И аз мълча.
И свети в мене тишината му.

Във полунощ е музика. И лунен прах,
полепнал по сънливите ми мигли.
Аз, без да искам, се превръщам във звезда.
И тихичко над него се издигам.

Измислях си го цял един живот.
И още сто преди това съм го сънувала.
Обичала съм го от още сто...
И той е толкова истински, че се страхувам.

4 коментара:

  1. Maybe I'm dreaming and I don't know it is so...

    His eyes are warm, like the warmth of the Night
    that's been taken from the soft palms of July
    In his pocket he has a Sun shining bright
    that comes in my eyes at dawn ( then I fly )...

    He makes my tears laugh , saying no words
    he's telling me tales and waterfalls
    Sometimes He is silent and my silence bursts
    and his silence shines in me - and then I recall

    At midnight He's music and dust of the Moon
    that has stuck on my lashes when sleep is so near
    and I turn into star ( twinkling 'bove a lagoon )
    and rising above Him ...so ... I won't disappear

    I've been thinking about Him in mind mind all my life
    And I've been dreaming about Him a hundreds lives before
    I've been in love with Him , to Him I still strive
    and He's so real ...that I'm scared ... (nothing more)

    ОтговорИзтриване
  2. Не се страхувйте Херцогиньо!Няма време! ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Знам аз :((
    Ама пусти инстинкт да си плюя на петите и да бягам...
    А така ми се иска да остана...толкова многомногомного го обичам...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.