Да си останем непознати...

Дъждът не ме познава. Не по име...
Познава само кичурите на косите,
извивката на раменете ми, очите,
в които скрива тъжните си рими.
Но не познава стъпките ми по небето,
които бягат над валящите му мигли.
Дъждът не може днес да ме настигне.
Не може да надникне във сърцето ми.
Познават ме единствено дъгите -
те знаят името ми. Те ще ме повикат.
Дъждът над тях ще пада много тихо
и след това безшумно ще си иде...

5 коментара:

  1. Let's stay just strangers ...

    The rain doesn't know me.At least not my name
    He only knows... the braids of my hair
    the curves of my shoulders , my eyes (never the same)
    he's hiding his sad rhymes and memories there
    He doesn't know my steps on the sky
    how they're running over his raining lashes of art
    he can not catch me today ,maybe simply 'cause I
    run faster than Him , he can't even peer into my heart
    The rainbows are those who know all of me-
    they know my name , and soon they will call me
    and then the silent rain above them will fall
    and then He will leave ,because Nothing He owes me ...

    ОтговорИзтриване
  2. Една Дъга от мен за теб!!! С обич!

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, мерси :)

    Контесо, снопче слънчеви лъчи за Вас :)

    ОтговорИзтриване
  4. Колко много Дзен има в стиха ти- Здравей...
    и утре ще си истинска...
    и вчера ще си приказна...
    а днес- каква ли си?
    и вечерта е просто утрото... живей в съня...
    И... благодаря...
    отново ни подаряваш миг безвремие...

    ОтговорИзтриване
  5. Емо, всеки ден съм едно различно квадратче...в стил пачуърк съм, изглежда :))) Но предимно съм на цветя. Днес особено много те обичам тебе, и аз сама не знам защо :D

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.