Луна в шепите

От ляво на Луната пада дъжд.
От дясно - падат думи.
Почти внезапно, много изведнъж,
Луната заприличва на безумие,
поникнало в мастилено небе,
като една златиста, обла грешка.
И аз се мъча да я стигна със ръце,
макар да знам, че сигурно е тежко
да извървя пътеките пред мен,
прегърнала сълзите на Луната...
И въпреки това, ще е добре.
Поне ще имам пътепоказател.
Поне ще имам снопче светлина
и някой, който да прегръщам...
Ще имам себе си, една Луна
и още сто пътеки за невръщане.

2 коментара:

  1. A handful full of Moon

    On the left of the Moon - falls the rain
    on the right on the Moon -words are falling
    almost suddenly , now and again
    the Moon seems like a mad calling
    like a golden round-shaped mistake
    I'm trying to reach her with my woman's hands
    although I know there can be a sharp ache
    when I have to walk the all the paths of the land
    Embracing the tears of this yellow round planet
    and no matter this fact I know it will be good
    I will have a weather cock - pointing , and finding
    the rays full of light , I am sure I would ...
    I also will have Someone to embrace
    I will have myself , a round yellow Moon
    and will also have my own woman's face
    and a hundred paths for NOT getting back soon ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.