бях публикувала другаде, под друг ник. Но в крайна сметка реших и тях да си прибера тук :)
Оттам нататък
Когато ме поискаш страшно много,
с притворени очи и тежък глас,
ще съблека последния си облак
и ще остана само по мъгла.
Под нея ще светлеят в полуздрача
две обли и изпълнени Луни...
И тя ще стане още по-прозрачна.
А ти ще станеш много мълчалив.
Ще паднат тихо тънките презрамки
от шепота на вятъра по мен.
Ще се надиплят сънени воали
край глезените ми. Като море.
Ще ги прекрача, боса и свенлива.
И тихо ще те хвана за ръка.
Навярно ще съм дяволски красива-
една обичана, обичаща жена.
А ти ще ме целуваш дълго, дълго,
препил от чашите на двете ми луни.
До тук е приказка. Натам - е чудо.
И то не се побира в стих...
***
Най-нежните невидими ръце...
Ти ли идваш шепнешком в съня ми
и оставаш с мене цяла нощ?
Ти ли топлиш голото безсъние,
свило се във празното легло?
Твоите ръце ли ме докосват,
плахо, като вятър призори?
Устните ти бавно омагьосват
тъмното на моите очи.
Знам, че ти си, този, който пише
с топъл дъх по голото ми рамо.
Който ме превръща във въздишка
във съня ми...във съня ми само...
Хайде, идвай...Нека да сънувам.
Погали ме с устни да заспя.
После много дълго ме целувай
в сянката на бялата Луна.
Нищо, че когато се събудя,
с теб сме само смътни силуети.
С тебе ми е непростимо хубаво...
Искам да заспя в ръцете ти...
***
Дъжд
По устните ми твоят дъх шепти
най-нежното магично заклинание.
По кожата ми тръпнат и пълзят
ръцете ти, превърнати в стенания.
А след това, на ред съм аз -
със длани проследявам пулса ти.
Докосвам те. Едва. Едва...
И после пак. Обаче с устни.
Очите ми са тъмни като грях.
И нещо в тях напомня изкушение.
Потъва погледът ти бавно в тях,
и ти потъваш целият. Във мене.
На вън вали ли? Господи, не знам!
Във мене се взривяват сто планети.
И ставам мека, топла, и ...жена.
А ти заспиваш тихо във ръцете ми.
***
Божествено
Ръцете ти са праведни, когато
рисуват грях по тялото ми сутрин.
Пречистват до въздишка тишината
в смиреното мълчание на мойте устни.
Покръстват с шепот облото очакване
на мекотата, сгушена в гърдите ми.
Покорно тръпнат капчиците влага
от досега на святата ти истина.
Аз ставам храм за мъжката ти изповед.
Поемам в себе си от твойта безутешност.
И се разтварям искаща и искана
в молитвата на пламналите свещи.
***
червено
във шепата му
съм настръхнала
череша
и искам
да ме стопли
със език
да нарисува
кръг
около мен
от нежност
избухнала
в единствен
кратък миг
под
устните му
съм солена
от безумие
и свършвам
тихо
в кратка непорочност
следите ми са
топли
влажни
струи
черешите
(банално, но)
са сочни
***
сетива
Пулсът му в мен-
стадо диви коне
необяздени
галопира
до лудост
до вик
и вибрира
червено
горещо
и яростно
вътре в мен
на дълбоко
трепти
после бавно
и дълго
умира
конвулсивно
треперещ
и тих
до последната
капка
изпивам
редовете
на
белия
...
стих
***
топло
след мълнията на езика му
съм взрив
и кожата ми пари
от дъха му
по устните ми
натежал
тръпчив
едно стенание
оставя само
топя се
капки
сок
и лава
извивам се
шептя
и викам
накрая
цяла се стопявам
по грапавото
на езика му
Устните ти след полунощ
Тези твои устни...как разнежват
тялото ми - женствено и топло.
Как полека, бавно ме повеждат
през свенливите ми тихи вопли...
Как гърдите ми набъбват и узряват,
а езика ти чертае лабиринти...
Как настръхвам цялата от дланите ти.
И е страст...и обич...и интимност...
Как за тебе се разтварям и те моля,
до задъхване те моля да ме имаш.
Как трептя, докато ставам твоя,
как потъваш в мене и изригваш
как пулсираш в мекото ми лоно
и обгръщам с цялата си нежност...
по-дълбоко, чак до изнемога
в мен...задъхано блаженство...
Как дъхът ти се разбива в мене;
дрезгаво ме викаш, отмаляло...
как съм пълна с теб. И със безвремие...
Устните ти...Голото ми тяло...
