(от Декада трета на Декамерон на Лилит)
Нощта отдръпва тежките завеси
от меко, кралскосиньо кадифе.
Събира всичките звезди във шепи
и тръгва над заспалото море.
Един прибързан слънчев лъч се спуска
по гладката повърхост на стената.
Промушва се в косите ти набързо
и след това се сгушва във ръката ти.
Отново се завръща на лицето ти,
по устните ти пише нежнодумия.
По миглите ти преминава като шепот...
Това съм аз, любов. И те събуждам : )
2.
ОтговорИзтриване(from Third decade Of Lilith's Decameron )
The heavy curtains are taken by Night
they have been made of royal-blue velvet
then she's collecting the stars all insight
and walking above sea -all by herself...
A sunshine ray goes - down in a hurry
upon the flat surface of the gray wall
then it slips in your hairs chasing the worries
and cuddles in your arms , tenderly falls...
It comes back to your face , quietly , slowly
it is writing on your lips - soft , tender words
it goes like a whispering on your lashes - flowing
My Love , It is Me, waking you ... like a bird...
тенкю, Ян :)
ОтговорИзтриване