2.

(от Декада трета на Декамерон на Лилит)

Нощта отдръпва тежките завеси
от меко, кралскосиньо кадифе.
Събира всичките звезди във шепи
и тръгва над заспалото море.

Един прибързан слънчев лъч се спуска
по гладката повърхост на стената.
Промушва се в косите ти набързо
и след това се сгушва във ръката ти.

Отново се завръща на лицето ти,
по устните ти пише нежнодумия.
По миглите ти преминава като шепот...
Това съм аз, любов. И те събуждам : )

2 коментара:

  1. 2.

    (from Third decade Of Lilith's Decameron )

    The heavy curtains are taken by Night
    they have been made of royal-blue velvet
    then she's collecting the stars all insight
    and walking above sea -all by herself...

    A sunshine ray goes - down in a hurry
    upon the flat surface of the gray wall
    then it slips in your hairs chasing the worries
    and cuddles in your arms , tenderly falls...

    It comes back to your face , quietly , slowly
    it is writing on your lips - soft , tender words
    it goes like a whispering on your lashes - flowing
    My Love , It is Me, waking you ... like a bird...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.