Днес отново ми се мълчи. И съм тиха.
И съм кротка, и чужда, и ничия.
Всички думи край мен раждат стихове.
Всяко чувство е просто обичане.
По-сама съм дори от планетите
в тази тясна от хора вселена.
А звездите със златни тромпети
свирят тихо джаза на Времето.
Но не ми е самотно...Не ми е...
Аз навярно съм лъч от Луната.
Аз съм строфа от Лунна магия
и заклевам във обич Земята...
Blue Moon
Beyond myself...
ОтговорИзтриванеI feel like saying nothing ,And I'm quiet
And I'm timid ,I'm Nobody's, I'm stunning
all the words around me create lines (of light violet)
Every feeling around is a feeling of loving.
I'm more alone than all of the planets
in a Universe narrow made by all these people
and all the stars look just like golden trumpets
playing so soft - jazz The Time's keeping
But I am not lonely , I'm not ... and I ....well....
because I'm probably a ray of the Moon
and I am also a line of the Moon magic spell
casting it upon Earth - now and ...very soon ...
============
G'night !
мерси, Ян :)
ОтговорИзтриванеА на тебе - хубав ден!