Отвъд себе си...

Днес отново ми се мълчи. И съм тиха.
И съм кротка, и чужда, и ничия.
Всички думи край мен раждат стихове.
Всяко чувство е просто обичане.

По-сама съм дори от планетите
в тази тясна от хора вселена.
А звездите със златни тромпети
свирят тихо джаза на Времето.

Но не ми е самотно...Не ми е...
Аз навярно съм лъч от Луната.
Аз съм строфа от Лунна магия
и заклевам във обич Земята...


Blue Moon

2 коментара:

  1. Beyond myself...

    I feel like saying nothing ,And I'm quiet
    And I'm timid ,I'm Nobody's, I'm stunning
    all the words around me create lines (of light violet)
    Every feeling around is a feeling of loving.

    I'm more alone than all of the planets
    in a Universe narrow made by all these people
    and all the stars look just like golden trumpets
    playing so soft - jazz The Time's keeping

    But I am not lonely , I'm not ... and I ....well....
    because I'm probably a ray of the Moon
    and I am also a line of the Moon magic spell
    casting it upon Earth - now and ...very soon ...

    ============

    G'night !

    ОтговорИзтриване