Кой ли вятър отново ме носи...

/остави прозореца отворен/

В една есенна нощ, най-внезапно,
точно когато валиш,
точно когато звездите са хладни
и малко напомнят сълзи,
ще застана до теб. Съвсем неочаквано.
По-безшумна от лунния лъч.
Ще съм резенче лято, светулка и пламъче,
ще съм шепичка пролетен дъжд.
Ще се свия в сърцето ти и там ще рисувам
теменуженосини поля.
Ще заспиш укротен. И дори ще сънуваш
как до тебе безсънна стоя.
А когато нощта си замине, а утрото
избелее до цвят на сребро
ще отвориш очи и ще видиш в леглото си
едно есенно жълто листо...

4 коментара:

  1. What's that wind that's blowing me away...

    (leave the window open)

    In a night in the autumn , unexpectedly ,suddenly
    right in the time when you're raining down
    right in the time when the stars cool are shining
    resembling tears falling without a sound

    I'll stand next to you - when You least expect me
    I'll be even more stealthy than the silver Moon ray
    I will be a slice of a summer, a glow-worm and a flame
    a handful of water , in spring soft-fallen rain

    In your heart cuddling gently I will be drawing
    so many endless fields - of violets - true love
    you'll fall asleep -dreaming and calling me
    that I'm standing sleepless, as white as a dove

    When the Night is away ... and the fresh morning
    fades away to a colour - silver and gray
    You will open your eyes - on your bed it has fallen
    a yellow leaf sent by autumn ( everything It will say ) ....

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Ани :)
    Този вятър съвсем ме е опитомил, май :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.