/остави прозореца отворен/
В една есенна нощ, най-внезапно,
точно когато валиш,
точно когато звездите са хладни
и малко напомнят сълзи,
ще застана до теб. Съвсем неочаквано.
По-безшумна от лунния лъч.
Ще съм резенче лято, светулка и пламъче,
ще съм шепичка пролетен дъжд.
Ще се свия в сърцето ти и там ще рисувам
теменуженосини поля.
Ще заспиш укротен. И дори ще сънуваш
как до тебе безсънна стоя.
А когато нощта си замине, а утрото
избелее до цвят на сребро
ще отвориш очи и ще видиш в леглото си
едно есенно жълто листо...
What's that wind that's blowing me away...
ОтговорИзтриване(leave the window open)
In a night in the autumn , unexpectedly ,suddenly
right in the time when you're raining down
right in the time when the stars cool are shining
resembling tears falling without a sound
I'll stand next to you - when You least expect me
I'll be even more stealthy than the silver Moon ray
I will be a slice of a summer, a glow-worm and a flame
a handful of water , in spring soft-fallen rain
In your heart cuddling gently I will be drawing
so many endless fields - of violets - true love
you'll fall asleep -dreaming and calling me
that I'm standing sleepless, as white as a dove
When the Night is away ... and the fresh morning
fades away to a colour - silver and gray
You will open your eyes - on your bed it has fallen
a yellow leaf sent by autumn ( everything It will say ) ....
Вятърът на думите...
ОтговорИзтриванеКрасив стих!
Мерси, Ани :)
ОтговорИзтриванеТози вятър съвсем ме е опитомил, май :)