Осем етажа над града

Неделите са тихи. Като мен.
Септември е оранжев по листата.
В прозореца ми някакво небе
рисува облак, който ще заплаче.
Градът изглежда много мълчалив.
А въздухът е есен и какао.
Земята уморено се върти -
съвсем без край. И без начало.
Добре ми е. Добре ми е така.
Живея на високо. До небето.
Над мен два гълъба обсъждат есента
и малко ми приличат на поети.
Неделя е. Септември. Следобяд.
Свенливо слънце се промъква неочаквано.
Рисува с лъч две малки сърчица.
Едното искам да го подаря на някой.

2 коментара:

  1. Eight floors above the city

    The Sundays are quiet.They are like me.
    On the leaves - September has orange colour
    In my window some kind of a Sky I can see
    it is drawing a cloud , its tears soon will follow

    The city seems so quiet ...very quiet
    The air's full of cocoa and of autumn
    The Earth is spinning round, it's looking tired
    with no end and beginning or this sort of.

    I'm feeling alright, I'm just fine .
    living high up , so close to the sky
    Above me- two doves discuss autumn sight
    they look like two poets (writing a line)

    It's Sunday. It's September.... Afternoon
    An unexpected sleepy Sun is somehow sneaking
    Drawing two hearts in the sky - blue lagoon
    wanna give one to Someone ........
    .....(there's no need of speaking) ...

    ========================

    p.s.
    The sun is gone behind the clouds
    the gray-lead clouds now cover the city
    the rain is falling ..Can you.hear its sound ?
    it's falling upon me , but You are still pretty...

    ========================

    ОтговорИзтриване
  2. Ами той плачещия облак си чакаше цял ден :)
    Мерси!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.