/от Декада пета на Декамерон на Лилит/
Съжалявам за теб. Не, наистина.
Съжалявам, но си просто човек.
Твоят свят е ужасно измислен
и си няма ни дух, ни сърце.
А пък аз съм звездата в небето ти.
И съм горда. Личи ми, нали?
Остави ме така...Да посветя.
После тихо от мен си тръгни.
И понеже съм тук, на високото,
от високо те меря. Така е.
И пред мене са всички посоки.
Ти си грешната просто. И края.
Както искаш, така ме наричай.
Намрази ме дори. Не ми пука.
Аз безмълвно до днес те обичах.
Но от утре...от утре е друго...
7.
ОтговорИзтриване(from the 5th decade of Decameron)
I am sorry for You . No, really, indeed.
I'm really sorry , you're just human being
Your world is so fanciful , and it does bleed
no spirit, no heart ,not even a feeling.
What about me ? - I am... the Star in your sky
I am proud , I don't hide it,and it is just clear
so leave me like that -I will simply shine
walk away then from me, and don't call me dear
And because I am here , up in the sky
I simply measure from my high point of view
all the directions I have , they are mine
you're the wrong one .The end , now - adieu !
You can call me the way you want ... and all
You can hate me as well , I do not care
Until today - I have loved you,but that is all
from tomorrow It's different - I can declare ...
тенкс, Ян :)
ОтговорИзтриване