7.

/от Декада пета на Декамерон на Лилит/

Съжалявам за теб. Не, наистина.
Съжалявам, но си просто човек.
Твоят свят е ужасно измислен
и си няма ни дух, ни сърце.

А пък аз съм звездата в небето ти.
И съм горда. Личи ми, нали?
Остави ме така...Да посветя.
После тихо от мен си тръгни.

И понеже съм тук, на високото,
от високо те меря. Така е.
И пред мене са всички посоки.
Ти си грешната просто. И края.

Както искаш, така ме наричай.
Намрази ме дори. Не ми пука.
Аз безмълвно до днес те обичах.
Но от утре...от утре е друго...

2 коментара:

  1. 7.

    (from the 5th decade of Decameron)

    I am sorry for You . No, really, indeed.
    I'm really sorry , you're just human being
    Your world is so fanciful , and it does bleed
    no spirit, no heart ,not even a feeling.

    What about me ? - I am... the Star in your sky
    I am proud , I don't hide it,and it is just clear
    so leave me like that -I will simply shine
    walk away then from me, and don't call me dear

    And because I am here , up in the sky
    I simply measure from my high point of view
    all the directions I have , they are mine
    you're the wrong one .The end , now - adieu !

    You can call me the way you want ... and all
    You can hate me as well , I do not care
    Until today - I have loved you,but that is all
    from tomorrow It's different - I can declare ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.