Понякога, когато завали,
горите в мене стават много тъмни.
И тъничките борови игли
пробождат дланите ми до разсъмване.
Тогава ставам диря на сърна,
която си изгубил от очите си.
Понеже ти не плачеш, затова
очите ти се пълнят със мъниста.
Понеже аз потъвам в плюшен мъх,
посоките ми свършват много рано.
Дъждът е някакъв вълшебен дух
и цяла нощ в гората ще остане.
Сега не казвай "Днеска не вали"...
Ти няма как да видиш вътре в мене.
Пороите ми стават на реки,
но Слънцето е огненочервено.
Недей да търсиш нищо в този стих.
/Банално е да мислиш, че сравнявам
дъжда със някакви изплакани сълзи
и с някаква непоносима драма./
Не...Всъщност, просто заваля...
/Изглежда пролетта ми се завръща./
И аз се скитам боса под дъжда,
а иначе...а иначе съм същата...
..и се сетих как от няколко часа по литература анализираме поезията на Смирненски сякаш правим аутопсия и се хващаме за всяка думичка. така и аз веднага се зарових в символи, а после ме удари "банално е да мислиш.." :)
ОтговорИзтриванемного, много ми хареса :>
*ах, как мразя да бъркам в коментари!
Ейййййй! Как ме дразнеше и мен прословутото "С това авторът иска да каже/покаже/внуши...еди-какво-си." А на тях кой им каза? Ами ако авторът не иска да кажа нищо повече от това, което казва? Тука идва един момент, в който вече се работи за въображение :)) Пък и в крайна сметка, аз мисля, че литературните творби могат да бъдат четени и разбирани както самият читател си реши. И точно това му е хубавото ;)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти много, Весела :)
*хич да не те притеснява.
По-скоро създателите на "Блогър" би трябвало да се притеснят, че още не са се сетили да направят едно бутонче 'едит' в коментарите.
:)
ОтговорИзтриванеЧитателят казва/вижда/създава!
Поздрави за стиха.
Sunny with rain showers
ОтговорИзтриванеSometimes when the raindrops are dipping
the forests in me become very dark
the small fur needles are sharply pricking
my palms till the morning comes with a lark
Then I become a small trace of a deer
that you have simply lost of your sight
because you don't know when crying appears
your eyes become full of beads in the night
Because now I sank in tender moss - plush
all my directions finish not before long
the rain is in fact a spirit that wash
it stays in the Night in the woods (like a song)
Now do not say : "Today the rain is coming"
you cannot see what's hidden into me
my torrents or rain in big rivers are flooding
but in spite of that the Sun's red and shines free
Do not seek something into these lines
(it would be banal if you think I compare
the rain with the tears falling into disguise
or with some kind of a drama or dark despair )
It isn't ..In fact... it is just a rain
(it seems that my spring is coming back)
and I walk barefooted along this lane
but I am the same (..it's only You that I lack )
И аз си мисля, че понякога коментарите са излишни, или просто незначителни в сравнение с написаното.
ОтговорИзтриванеВсе се чувствам несръчна, а думите ми - спънати... Затова просто казвам - прегръдки за поетичното вълшебство, което ни подаряваш !!!!
Марк, така е. Читателят е този, който придава смисъл на текста. Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеЯн, честит празник, пак, със закъснение :) И мерси!
Принцесо :) Това с коментарите ми е до болка познато. Стотици пъти ми се е искало да кажа нещо под нечий стих /и много от тях са били твои/, но просто думите не идват...
Благодаря ти, благодаря ти много!
И на всички вас - днес е Ден на поезията. :) Носете я винаги в душите си! За нея не ден, за нея вечност не стига!