Слънчево, с превалявания...

Понякога, когато завали,
горите в мене стават много тъмни.
И тъничките борови игли
пробождат дланите ми до разсъмване.
Тогава ставам диря на сърна,
която си изгубил от очите си.
Понеже ти не плачеш, затова
очите ти се пълнят със мъниста.
Понеже аз потъвам в плюшен мъх,
посоките ми свършват много рано.
Дъждът е някакъв вълшебен дух
и цяла нощ в гората ще остане.
Сега не казвай "Днеска не вали"...
Ти няма как да видиш вътре в мене.
Пороите ми стават на реки,
но Слънцето е огненочервено.
Недей да търсиш нищо в този стих.
/Банално е да мислиш, че сравнявам
дъжда със някакви изплакани сълзи
и с някаква непоносима драма./
Не...Всъщност, просто заваля...
/Изглежда пролетта ми се завръща./
И аз се скитам боса под дъжда,
а иначе...а иначе съм същата...

6 коментара:

  1. ..и се сетих как от няколко часа по литература анализираме поезията на Смирненски сякаш правим аутопсия и се хващаме за всяка думичка. така и аз веднага се зарових в символи, а после ме удари "банално е да мислиш.." :)

    много, много ми хареса :>

    *ах, как мразя да бъркам в коментари!

    ОтговорИзтриване
  2. Ейййййй! Как ме дразнеше и мен прословутото "С това авторът иска да каже/покаже/внуши...еди-какво-си." А на тях кой им каза? Ами ако авторът не иска да кажа нищо повече от това, което казва? Тука идва един момент, в който вече се работи за въображение :)) Пък и в крайна сметка, аз мисля, че литературните творби могат да бъдат четени и разбирани както самият читател си реши. И точно това му е хубавото ;)
    Благодаря ти много, Весела :)

    *хич да не те притеснява.
    По-скоро създателите на "Блогър" би трябвало да се притеснят, че още не са се сетили да направят едно бутонче 'едит' в коментарите.

    ОтговорИзтриване
  3. :)
    Читателят казва/вижда/създава!

    Поздрави за стиха.

    ОтговорИзтриване
  4. Sunny with rain showers

    Sometimes when the raindrops are dipping
    the forests in me become very dark
    the small fur needles are sharply pricking
    my palms till the morning comes with a lark
    Then I become a small trace of a deer
    that you have simply lost of your sight
    because you don't know when crying appears
    your eyes become full of beads in the night
    Because now I sank in tender moss - plush
    all my directions finish not before long
    the rain is in fact a spirit that wash
    it stays in the Night in the woods (like a song)
    Now do not say : "Today the rain is coming"
    you cannot see what's hidden into me
    my torrents or rain in big rivers are flooding
    but in spite of that the Sun's red and shines free
    Do not seek something into these lines
    (it would be banal if you think I compare
    the rain with the tears falling into disguise
    or with some kind of a drama or dark despair )
    It isn't ..In fact... it is just a rain
    (it seems that my spring is coming back)
    and I walk barefooted along this lane
    but I am the same (..it's only You that I lack )

    ОтговорИзтриване
  5. И аз си мисля, че понякога коментарите са излишни, или просто незначителни в сравнение с написаното.
    Все се чувствам несръчна, а думите ми - спънати... Затова просто казвам - прегръдки за поетичното вълшебство, което ни подаряваш !!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Марк, така е. Читателят е този, който придава смисъл на текста. Благодаря ти!

    Ян, честит празник, пак, със закъснение :) И мерси!

    Принцесо :) Това с коментарите ми е до болка познато. Стотици пъти ми се е искало да кажа нещо под нечий стих /и много от тях са били твои/, но просто думите не идват...
    Благодаря ти, благодаря ти много!

    И на всички вас - днес е Ден на поезията. :) Носете я винаги в душите си! За нея не ден, за нея вечност не стига!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.