Балетните пантофки на Нощта
танцуват по опънатите жици.
По покривите уморено спят
антени, ветропоказатели и птици.
Един оркестър от безброй звезди
почти безшумно свири сонатина.
А Вятърът приглася и шепти,
минавайки на пръсти над комините.
Един внезапно нежен син неон
забравя, че е сложен за реклама.
И пръска малки снопчета сребро
по сивите ръце на тротоарите.
А облаците стават на коне.
Луната е далечна и голяма.
Докосвам с устни близкото небе.
Целувам го, защото теб те няма.
Poetic Sonatina
A landscape that is almost complete
ОтговорИзтриванеThe dancing slippers of the Night-cavatina
are moving gently on wires - stretched out
on the roofs weather-cocks , birds and antennas
are sleeping tiredly ...without a sound
An enormous orchestra made of billion stars
is playing very silently a small sonatina
the wind is whispering there at last
passing on tip-toes by the chimneys-arena
A sudden and tender blue neon light
forgets for a while that it cannot talk :-))
it is spreading small rays of silver , so bright
on the dark grayish hands of the sidewalks.
And all the clouds turn into white horses
the Moon is so far , so huge and so round
I'm touching with my lips the sky that is crossing
my way because...because you aren't around ...
Благодаря, Ян :)
ОтговорИзтриване