Един почти завършен пейзаж...

Балетните пантофки на Нощта
танцуват по опънатите жици.
По покривите уморено спят
антени, ветропоказатели и птици.
Един оркестър от безброй звезди
почти безшумно свири сонатина.
А Вятърът приглася и шепти,
минавайки на пръсти над комините.
Един внезапно нежен син неон
забравя, че е сложен за реклама.
И пръска малки снопчета сребро
по сивите ръце на тротоарите.
А облаците стават на коне.
Луната е далечна и голяма.
Докосвам с устни близкото небе.
Целувам го, защото теб те няма.


Poetic Sonatina

2 коментара:

  1. A landscape that is almost complete

    The dancing slippers of the Night-cavatina
    are moving gently on wires - stretched out
    on the roofs weather-cocks , birds and antennas
    are sleeping tiredly ...without a sound
    An enormous orchestra made of billion stars
    is playing very silently a small sonatina
    the wind is whispering there at last
    passing on tip-toes by the chimneys-arena
    A sudden and tender blue neon light
    forgets for a while that it cannot talk :-))
    it is spreading small rays of silver , so bright
    on the dark grayish hands of the sidewalks.
    And all the clouds turn into white horses
    the Moon is so far , so huge and so round
    I'm touching with my lips the sky that is crossing
    my way because...because you aren't around ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.