По вода...

"Край река Пиедра седнах и заплаках. Според една легенда всяко нещо, което падне във водите на тази река — листа, насекоми, птичи пера, — се превръща в камък и се наслагва в коритото й.
...
Всички любовни истории си приличат."
Паулу Коелю


Понеже няма тук Каменна река...


В зелените води на Ропотамо
припадат рижи есенни листа.
Ужасно празно е. И тихо. Само
три лодки се подпират на брега.
Прилича ми на някаква вселена,
в която има само мен... и никой друг.
По въздуха ухае на безвремие.
На минал дъжд. Без звук. Без звук...
Небето ми се струва страшно ниско-
навярно коленичи на брега.
И мога да го пипна, ако искам.
Или ако поискам - да летя.
Но правилно е, всъщност, да си тръгна.
Към онзи свят, във който ще те няма.
Последната сълза за теб ... потъна.
В зелените води на Ропотамо.

10 коментара:

  1. Радост за очите ми. Знаеш ли, че освен рижи есенни листа и разни бледолики писачки се носят във вихъра на твоето въображение... И още само един единствен миг, в който дишат с пълни гърди вълшебния въздух на твоята планета / Земята на Супер Талантливите /и са готови да припаднат:) Все си мислех, че за таланта ти може би има някакви рамки, граници......Няма, убедена съм....
    Бих искала поне за миг да попадна на твоята Планета, Малка Принцесо.
    Да ми ухае на безвремие . И да потъвам в свежестта на минал дъжд.
    Браво, от сърце!

    ОтговорИзтриване
  2. Не мисля,че има какво да добавя като коментар....Точно преди малко казвах на някого,че "познавам" едно момиче,чийто вълшебен свят е единствената реалност,която ме привлича и ме кара да вярвам,че Красотата не е утопия!!!

    Едно огромно БЛАГОДАРЯ ,Тя,...за ..всичко!!!!

    Обичам те!

    ОтговорИзтриване
  3. Plain sailing

    By the river Piedra I sat and started crying.
    The legend says that everything that falls into that
    river- leaves, insects, birds' feathers turns into stone
    and lays in its bed
    ...
    "All love stories are alike"
    Paulo Quello

    Since there is no Stone river around ....

    In the sluggish green waters of Ropotamo
    tender and rusty are fainting the leaves
    It's empty and silent ... (can't hear Te Amo)
    three boats are just leaning on the quay (with no breeze)
    It seems to me like ... a strange Universe
    existing me only ... No One else can be found
    where the smell of the timelessness there disperse
    of a rain that has passed and No sound ....there's No sound
    The sky seems to me so very much low -
    it seems it is kneeling down on the bank
    and I can touch it if I want it so
    or I may fly high - (if it isn't a prank )
    But what is right , in fact, is to leave
    to a world where you are Not , and there's no Te Amo
    And my very last tear for You sank so deep
    In the sluggish green waters of Ropotamo

    =========================================

    .... No comment .
    Just an attempt to translate it.
    (as much as I can ) ...

    http://anikrush.files.wordpress.com/2007/12/ropotamo.jpg

    ....
    О, да можех да изтръгна сърцето от гърдите си и да го хвърля на течението! Тогава нямаше да изпитвам ни болка, ни мъка, нямаше да си спомням!....


    ...." И не забравяйте едно нещо! — извика тя, докато се отдалечаваше. — Любовта остава. Само мъжете се сменят!
    Засмях се, а тя ми махна с ръка.
    Стоях дълго, загледана в реката. Плаках, докато почувствах, че нямам повече сълзи.

    ... И тогава започнах да пиша."

    ОтговорИзтриване
  4. Принцесо, ние с теб сме от една планета :) Щом така безпогрешно умееш да ме чувстваш, и щом така добре се чувствам аз в твоя свят...Със сигурност сме от една планета :)
    И аз те обичам, Кате! И да, красота има абсолютно, абсолютно навсякъде. Само очите понякога не умеят да виждат.
    Ян, мерси за превода :)
    Но нарочно 'изрязах' от цитата това, със сърцето. Аз не искам да си го хвърлям моето и не искам да не помня. В крайна сметка, когато мине болката /а тя винаги минава/, остават хубави, хубави спомени.
    Според мен не трябва да се хвърлят сърцата. Нито да стават на камъни.
    Колкото до това, че Любовта остава, само мъжете се сменят...По- ми харесва да се каже, че Любовта не си тръгва. Тръгват си само мъжете. И да ти кажа, добре, че е така. Без мъж се живее, ама без любов? И тука се сещам за "Слънчеви знаци" на Линда Гудман, и за това, колко права е за моят слънчев знак -
    "Когато Байрон е написал: Любовта е нещо отделно От живота на мъжа, но изпълва цялото същество на жената, той навярно не е имал предвид жената от този знак. Тя може да си мисли, че любовта е смисъл на живота й, но е така погълната от заобикалящия я свят и от самата себе си, че по-лесно от всяка друга би могла да мине без мъж.

    Липсата на мъж за нея обаче не означава липса на любов. Сърцето й винаги ще копнее по един герой на мечтите й, за когото да бленува в дъждовните априлски дни, по първия сняг или при блясъка на светкавица. Но колкото и да въздиша, няма да страда много, ако той не се появи. Защото знае, че може да прави всичко дори по-добре от него..."

    Мхм :)

    ОтговорИзтриване
  5. Тръгват си всички, дали мъже или жени, може би защото хората трудно намират обратни пътища, при всеки случай е въпрос на някакво взаимно усещане, на нещо като възможност да достигнеш някого въобще, което не е нещо винаги избирано от нас самите.
    Жалко когато усещаш тази истинност на чувствата ни, макар като че ли в реалния живот е толкова трудно да я усетим и това също е жалко.
    Харесва ми думите ти много .. и ми се иска да ти покажа по някакъв начин своята съпричастност доколкото въобще мога да усещам в себе си тази естественост.

    ОтговорИзтриване
  6. Здравей, ... Caribiana!
    От известно време насам посещавам блога ти. Колкото повече чета, толкова по-близка те чувствам. Сякаш се познаваме от деца - защото само приятел, който те познава много добре и въпреки това (или тъкмо затова) те обича, може да има вътрешен свят, който да е толкова близък до твоя.
    Минутите, които прекарвам със стиховете ти, са като малко бягство от ежедневието - минутки само за мен и едно усещане, че някъде там по света има поне едно човешко същество, което не се страхува да мечтае...
    Благодаря ти от все сърце! :*

    ОтговорИзтриване
  7. И аз благодаря, Венета!
    Винаги е хубаво да откриеш някого, когото да почувстваш близък. Усещаш, че не си сам :)
    Колкото до това, че не се страхувам да мечтая - да, не се...Страхувам се да си сбъдна мечтите, обаче. И за това - просто мечтая. С всички сили!
    Понякога е по-хубаво от всяка една реалност...
    Отново - благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  8. Невероятната ти сетивност и широтата с която възприемаш света, както и дарбата ти да намираш най-красивите думи, прави поезеията ти една такава лунна, небесна, в която можеш да се потопиш и да помечтаеш.

    Майсторки написан стих!

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря, Ани :)
    Просто с думи разказвам това, което очите ми виждат и онова, което е в мен...Макар че понякога те не са достатъчни.

    ОтговорИзтриване