Поне за пет минутки...

Днес съм някакво жълто лале
и не вярвам на никакви есени.
Имам шепичка цветен прашец
и едно непослушно вълшебство.

А край мене светът се върти-
вътрележково лудо и шарено.
И Нощта ми измисля звезди
и ги спуска във моите длани.

Аз съм лято, с лице на жена.
И най-нежната мисъл в живота ти.
Аз съм малка и светла сълза -
маргаритка в окото на Бога...

3 коментара:

  1. At least for five minutes

    Today I'm some kind of a tulip in yellow
    and I don't believe in cold autumn at all
    I have a handful of blossom - my fellow
    and a small naughty miracle - inside my soul

    The world's spinning fast and quickly around me
    so freakish and crazy , like a marry-go-round
    The Night then imagines stars - they have found me
    she let them in my palms, like a heart now they pound

    I am a hot summer , with a face of a woman
    I am the most tender thought in your life
    I am a dazzling bright tear -and I'm soothing
    and a very small daisy into God's eye ...

    ОтговорИзтриване
  2. Отново съм на сто процента съгласна с теб...Вълшебница такава ....Приказен петък от мен!

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, мерси :)
    Контесо :))
    Приказна петъчна вечер на Вас!
    И умната с каляските и стъклените пантофки! ;)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.