По капчуците вяло препуска
есента, изваляна без глас.
Явно Слънцето даде на късо
и съвсем, съвсем изгоря.
Няма залез над хълма отсреща.
А небето дими ли дими.
Само вятърът бавно подрежда
запъхтяните бледи мъгли.
И е тихо. Ужасно е тихо
Тъжна есен над тъжния град...
Мокри, клоните пишат стихове
за един уморен листопад.
Аз стоя до прозореца и дъхът ми
изпотява стъклото пред мен.
А във кръгчето с пръст ти рисувам
едно малко и топло сърце...
About the cold autumn evenings...
ОтговорИзтриванеAlong the rain pipes the autumn is running
very sluggishly , She's lost her voice
the Sun had a short-circuit - so stunning
that It all got burned down -with no choice
There's no sunset on top of that range
and the sky's full of smoke - dull and gray
and the wind's trying to rearrange
all the panting white fogs in a way
It is quiet . It is awfully quiet
A sad autumn above the sad town
wet branches write some lines in violet
about a tired leaf-fall with no sound
I sit by the window and my tender breath
makes the cold glass in front of me blurred
in the very small circle that my lips have left
a drawing of warm heart will soon occur.
Благодаря, Ян :)
ОтговорИзтриванеКогато чета стиховете ти, дори и да са тъжни, винаги ме обзема едно топло чувство и лекичко се усмихвам. В тях наистина има някакво вълшебство. Може би това е душата ти. Всъщност Тя е. :))
ОтговорИзтриванеАми...хубаво е:))
ОтговорИзтриванеЗащото и на мене винаги ми е усмихнато. Дори и когато съм тъжна.