За студените есенни вечери...

По капчуците вяло препуска
есента, изваляна без глас.
Явно Слънцето даде на късо
и съвсем, съвсем изгоря.
Няма залез над хълма отсреща.
А небето дими ли дими.
Само вятърът бавно подрежда
запъхтяните бледи мъгли.
И е тихо. Ужасно е тихо
Тъжна есен над тъжния град...
Мокри, клоните пишат стихове
за един уморен листопад.
Аз стоя до прозореца и дъхът ми
изпотява стъклото пред мен.
А във кръгчето с пръст ти рисувам
едно малко и топло сърце...

4 коментара:

  1. About the cold autumn evenings...

    Along the rain pipes the autumn is running
    very sluggishly , She's lost her voice
    the Sun had a short-circuit - so stunning
    that It all got burned down -with no choice

    There's no sunset on top of that range
    and the sky's full of smoke - dull and gray
    and the wind's trying to rearrange
    all the panting white fogs in a way

    It is quiet . It is awfully quiet
    A sad autumn above the sad town
    wet branches write some lines in violet
    about a tired leaf-fall with no sound

    I sit by the window and my tender breath
    makes the cold glass in front of me blurred
    in the very small circle that my lips have left
    a drawing of warm heart will soon occur.

    ОтговорИзтриване
  2. Когато чета стиховете ти, дори и да са тъжни, винаги ме обзема едно топло чувство и лекичко се усмихвам. В тях наистина има някакво вълшебство. Може би това е душата ти. Всъщност Тя е. :))

    ОтговорИзтриване
  3. Ами...хубаво е:))
    Защото и на мене винаги ми е усмихнато. Дори и когато съм тъжна.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.