Само няколко разсеяни стъпки...

Привéчерно е. Смугли светлини
събира тихо залезът във шепи.
А уличните лампи са Луни.
И всички улици - небета.
Днес няма дъжд. И по-добре.
Защото есенният дъжд ми е безсолен.
Защото той е някакъв крадец
на пясъка от летните ми спомени.
Днес нямам мисли. Никакви почти.
Безгрижно ми е, като на светулка.
Октомври се усмихва със очи
през тясната си облачна пролука.
Не знам каква да бъда тази нощ.
И сигурно ще стана тъжна муза.
На някакъв човек със саксофон.
И с много неизсвирени илюзии...

2 коментара:

  1. Just a couple of random steps...

    It's almost dusk and some swarthy lights
    are gathered quietly in the arms of the sunset
    the street lamps are Moons - all shining bright
    all the streets are just skies - violet, russet...

    There's no rain today and It is better
    because autumn rain seems insipid to me
    he is stealing the sand or makes it wetter
    the soft summer sand where my memories live

    I've no thoughts today, almost second to none
    And I am careless - like a small firefly
    October is smiling with the eyes of the Sun
    through a small cloudy crack (seems like a sigh)

    I don't know at all ... what I'll be tonight
    a muse I might be, but ... probably sad
    to a man with a saxophone who plays it alright
    with so many illusions never-played ... to be glad

    ------------------------------------------------------------------

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Ян :)
    И вълшебна нощ ти пожелавам.
    Точно днес :))

    ОтговорИзтриване