Полусъници

Един объркан лунен лъч,
промушил се случайно през мъглата,
рисува по прозореца ми кръгче.
И в стаята нахлува вятър.
Изглежда, че валят звезди.
Но всъщност, знам, че не е вярно.
Това са просто светлинки
на някакви среднощни фарове.
Под миглите ми шушне малък сън.
И много иска да го прилаская.
А в мрака, някъде на вън,
един отчаян листопад ридае.
Часът е два. След полунощ.
Завивките ми тихичко ме викат.
Сега навсякъде по земното кълбо
джуджетата измислят приказки.
А аз /понеже съм принцеса/
ще си измисля принц. Или крадец.
Защото страшно ми се иска някой
да си открадне моето сърце.