Дъжд. Ужасно много дъжд.
А октомври бавно си отива.
Стъпките му тихичко ръмят
над оранжевите керемиди.
По асфалта стават на реки.
Само няма лодки от хартия.
За това, разплакани, звездите
в тихата му песен ще се скрият.
А небето ще погали с длан
жълтите листа, преди да паднат.
И една прегърбена Луна
ще прошепне колко и е хладно.
Ти не можеш да я стоплиш с дъх.
Нито можеш в шепи да я вземеш.
Аз съм тук, обаче. Аз съм тук.
Искаш ли да стоплиш мене?
---
Before the Rain could stop...
ОтговорИзтриванеRain.(and again) Awfully lot.
October is slowly going away
His steps are quietly fall as a drizzle
'bove orange roof-tiles all night and day
Down on the asphalt now there are rivers
but there aren't any small paper boats
maybe that's why the stars cry and shiver
they'll silently hide in his song on the road...
The autumn gray sky will gently pamper
all yellow leaves before they fall
and a Moon -stooped and bent - just like a lantern
will whisper that ... she is pretty cold
Your cannot warm her with your own breath
you cannot hold her with your own palms
But I am here ...on the place where you left
Would you like now to warm me - so soft calm... ?
Благодаря, Ян :))
ОтговорИзтриване