Преди да спре дъжда...

Дъжд. Ужасно много дъжд.
А октомври бавно си отива.
Стъпките му тихичко ръмят
над оранжевите керемиди.
По асфалта стават на реки.
Само няма лодки от хартия.
За това, разплакани, звездите
в тихата му песен ще се скрият.
А небето ще погали с длан
жълтите листа, преди да паднат.
И една прегърбена Луна
ще прошепне колко и е хладно.
Ти не можеш да я стоплиш с дъх.
Нито можеш в шепи да я вземеш.
Аз съм тук, обаче. Аз съм тук.
Искаш ли да стоплиш мене?

---

2 коментара:

  1. Before the Rain could stop...

    Rain.(and again) Awfully lot.
    October is slowly going away
    His steps are quietly fall as a drizzle
    'bove orange roof-tiles all night and day

    Down on the asphalt now there are rivers
    but there aren't any small paper boats
    maybe that's why the stars cry and shiver
    they'll silently hide in his song on the road...

    The autumn gray sky will gently pamper
    all yellow leaves before they fall
    and a Moon -stooped and bent - just like a lantern
    will whisper that ... she is pretty cold

    Your cannot warm her with your own breath
    you cannot hold her with your own palms
    But I am here ...on the place where you left
    Would you like now to warm me - so soft calm... ?

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.