Когато нощем...

Извинявай, че нахълтах във съня ти.
В моя беше страшно и студено.
Аз съвсем не исках да те будя.
Просто исках само да си взема
малко дъх от устните ти. И прегръдка.
И ръка, която да ме гали.
Стопля ли се, бързо ще си тръгна.
Или ако искаш - ще остана.
И тогава заедно ще слушаме
нотите на лунното вълшебство.
Остави ме да заспя до тебе, сгушена
като в най-топлия спомен от детството...

2 коментара:

  1. When Night falls...

    Excuse me, please, for rushing in your sleep
    but in mine, you see, was terrible and cold
    and I ... to wake you up -oh, no ... I didn't mean
    I only wanted to take and withhold
    a bit of a breath from your lips and embrace
    and a soft hand to caress and perceive
    When I'm warm enough - you won't see my face
    or if you want - I will stay and not leave ...
    and when we're together we shall silently listen
    the tunes of the miracle - with the Moon above woods
    Please, Let me sleep next to you - huddled blissfully
    just like in the coziest memory of childhood...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.