По навик

Тази разплакана вечер
крие звездите си пак.
И пустее небето ми
във индигов сумрак.
Шепа капки дъждовни
носи Вятърът в длан.
И треперят по клоните
мокри, жълти листа.
Но е толкова скучно
в тази стая без тебе,
че ми иде да счупя
този свят на парчета.
И от всичките късове
да сглобя някой нов.
В който даже и късно
ще те има, Любов.
Ще го има и него -
с топли, нежни очи,
взел във шепи ръцете ми
дълго с мен да мълчи.
Вечерта е разплакана.
Няма даже Луна.
И защо го очаквам?
Всъщност, вече не знам...

2 коментара:

  1. By sheer force of habit

    This evening is crying and it's hiding its stars
    and my sky is empty in dusk and indigo
    The wind hold a handful of raindrops afar
    branches are trembling - wet and yellow leaves fearful

    But it's so very boring in this room without You
    that I just feel like breaking this world blue and dark
    and from all little peaces I will assemble - brand new
    world where hopefully there will be Pure Love

    He will also exist - with warm hands and soft eyes
    my hands in his , silent ... He'll never go ...
    but this evening is crying ,and the Moon also hides
    why am I waiting ? Well, in fact, I don't know ...

    ОтговорИзтриване