Тази разплакана вечер
крие звездите си пак.
И пустее небето ми
във индигов сумрак.
Шепа капки дъждовни
носи Вятърът в длан.
И треперят по клоните
мокри, жълти листа.
Но е толкова скучно
в тази стая без тебе,
че ми иде да счупя
този свят на парчета.
И от всичките късове
да сглобя някой нов.
В който даже и късно
ще те има, Любов.
Ще го има и него -
с топли, нежни очи,
взел във шепи ръцете ми
дълго с мен да мълчи.
Вечерта е разплакана.
Няма даже Луна.
И защо го очаквам?
Всъщност, вече не знам...
By sheer force of habit
ОтговорИзтриванеThis evening is crying and it's hiding its stars
and my sky is empty in dusk and indigo
The wind hold a handful of raindrops afar
branches are trembling - wet and yellow leaves fearful
But it's so very boring in this room without You
that I just feel like breaking this world blue and dark
and from all little peaces I will assemble - brand new
world where hopefully there will be Pure Love
He will also exist - with warm hands and soft eyes
my hands in his , silent ... He'll never go ...
but this evening is crying ,and the Moon also hides
why am I waiting ? Well, in fact, I don't know ...
Мерси, Ян :)))
ОтговорИзтриване