От друг ъгъл...

Дъждът пише стихове по мокрия пясък.
А няма никой да ги прочете.
Понеже в облаците му е много тясно,
той се превръща на море.

Когато хладните му рими се изчерпат,
ще стане беден музикант.
Ще свири джаз. Със сто тромпета.
На мидичките по брега.

Когато музиката му омръзне до полуда,
навярно ще реши да е художник.
И много, много дълго ще рисува
два водопада на прозореца ми.

Не знам защо, но може би от самота,
дъждът не иска да остава у дома си.
И кротко се разхожда над света.
Така погледнато...той е прекрасен.

2 коментара:

  1. Seen From another angle...

    The rain's writing poems on the wet shore
    but there is No one to read all his lines
    It's narrow in clouds and maybe because
    He turns to a sea - in this place he resigns

    When his cool rhymes finish and they're no more
    somehow he will turn in a poor musician
    Playing jazz , with a hundred trumpets for sure
    for all the sea-shells, without taking commission :-)

    When he becomes fed up with all of the tunes
    He'll decide probably to turn in an artist
    drawing for so long - thinking of his own muse
    waterfalls on my window ( It's nice I think ..that is ...)

    I don't know why - maybe ... because he is lonely
    The rain doesn't want to stay in his home
    He's walking on Earth very calm and unfolding
    if you see it like this - it may look like a dome ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.