Текст,

който няма никакви претенции да бъде стих.

Във рамката на твоето мълчание
аз вграждам себе си. И малко цветове.
Но ти не знаеш...Няма как да знаеш.
Понеже сме в различни светове.
Не знаеш с колко много обич
запълвам фугите във твоята душа.
Усещаш, може би...Или не можеш.
Но все едно. Да бъде тишина.
Да бъде тишина, в която само
да чуваш пулса ми. Но като свой.
Опрял чело на топлото ми рамо.
И само мой. И само мой...

4 коментара:

  1. A text ,
    that has no claims to be called a poem

    In the frames of your lengthy silence
    myself I embed and several colours
    You do not know that - there are no chances
    because you live in a quite different palace.
    You don't know about how very much love
    I've used to fill the gaps within your soul
    Perhaps you feel , or maybe you can't
    but it doesn't matter - let just silence fall
    and let it be silence and let you just hear
    only my voice that sounds just like yours
    resting your head on my shoulder here
    only mine , only mine ... and all the shores

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.