Усещането, че те има...

Нали е есен, няма как - тъгувам...
Луната е сърдита на света.
Лъчите и са струни на цигулка,
в които пръстите на вятъра свистят.
В прозореца ми хвърлят шепа ноти
и уж са тихи, а така звънят...
Една звезда се олюлява кротко
на крайчето на онзи Млечен Път,
по който все се каня да премина
и да достигна Твоята Земя.
А някъде, високо над комините,
небето крие в шепички дъжда.
Нали е есен, няма как - тъгувам...
И цялата Вселена с мен притихва.
Не мога друго. Само те сънувам.
А ти ми липсваш...само как ми липсваш...

2 коментара:

  1. The feeling that You exist ...

    It's autumn out ,it's natural to be sad
    the Moon is angry with the Earth
    her rays are pure violin strings of a lad
    where the fingers of wind look for their birth

    They cast a handful of tunes in my window
    it seems very quiet , but they ring loud and gay
    so light and so bright up a tiny star lingers
    onto the edge of that Milky way

    The same Milky way which I want to walk in
    so that I can reach to Your Own Land
    somewhere high above chimneys and stockings
    the sky is hiding the rain in his hand

    It's autumn out, It's natural to be sad
    The whole Universe becomes quiet with me
    and else I cannot - I'm dreaming you lad
    and I miss you so...wish you were here to be ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.