Нали е есен, няма как - тъгувам...
Луната е сърдита на света.
Лъчите и са струни на цигулка,
в които пръстите на вятъра свистят.
В прозореца ми хвърлят шепа ноти
и уж са тихи, а така звънят...
Една звезда се олюлява кротко
на крайчето на онзи Млечен Път,
по който все се каня да премина
и да достигна Твоята Земя.
А някъде, високо над комините,
небето крие в шепички дъжда.
Нали е есен, няма как - тъгувам...
И цялата Вселена с мен притихва.
Не мога друго. Само те сънувам.
А ти ми липсваш...само как ми липсваш...
The feeling that You exist ...
ОтговорИзтриванеIt's autumn out ,it's natural to be sad
the Moon is angry with the Earth
her rays are pure violin strings of a lad
where the fingers of wind look for their birth
They cast a handful of tunes in my window
it seems very quiet , but they ring loud and gay
so light and so bright up a tiny star lingers
onto the edge of that Milky way
The same Milky way which I want to walk in
so that I can reach to Your Own Land
somewhere high above chimneys and stockings
the sky is hiding the rain in his hand
It's autumn out, It's natural to be sad
The whole Universe becomes quiet with me
and else I cannot - I'm dreaming you lad
and I miss you so...wish you were here to be ...
:)
ОтговорИзтриване