Няколко секунди есен...

Крехък дъжд. Ненатраплив. Свенлив.
Тротоарите гледат сърдито.
А над тях от небето вали
телеграма със подпис "Звездите".
Който може, отдавна чете
стихописа на водните капки.
Във които самото Небе
се разказва набързо. И кратко.
Малък дъжд. Как вечерно ръми...
По прозорците капят поеми.
А зад облака тъжно цъфти
една бяла Луна - хризантема.

2 коментара:

  1. Just a couple of Autumn seconds ...

    A delicate rain,unostentatious and shy
    The pavements beneath are angrily looking
    And above them the rain from the sky
    is sending a telegram signed "The stars shooting"
    /е, това и да съм го искал така нямаше да стане :-) /

    The one who is able 's been reading for long
    the lyrical lines of these rainy drops
    and in them the sky tells as if in a song
    about himself in a couple of words- very short
    A very small rain ...just a drizzle in evening
    short poems are trickling onto the windows
    behind the cloud ,as a sad blossom revealing
    a white autumn Moon -like chrysanthemum lingers ...

    ОтговорИзтриване
  2. хахах, не казвай, че не си го искал :)
    Не се е превело само, нали?
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.