Малко след изгрева...

Аз съм някак ужасно оранжева.
Като някаква рижа Луна.
И съм късен отенък на лятото.
И изобщо не искам да спя.
Цяла нощ ще остана събудена
да рисувам хиляда звезди.
Есента ще ме мисли за луда
и ще влиза във всеки мой стих.
Да, обаче когато се съмне,
ще съм станала цяло небе.
И навярно съвсем необмислено
ще се влюбя. Със сигурност.
В теб.

2 коментара:

  1. A bit after the sunrise

    Tonight I am somehow awfully orange
    just like some kind of a red-haired Moon
    a late spice of the Summer sun-dancing binge
    I don't want to sleep neither now nor so soon
    I will stay awake throughout the night
    I will be drawing thousands of stars
    Autumn will think that I'm not alright
    getting in my every line , leaving scars ...
    It is so, only when the fresh dawn has come
    I will have become a whole brand new Sky
    maybe impulsively I'll fall in love with the One
    and this will be You , just don't ask me why ...

    ОтговорИзтриване
  2. Ми да!
    То там няма логичен отговор на защо :))

    ОтговорИзтриване