Не бързай да ми отговаряш...

Черешов залез, есенно небе...
Какаото ми има вкус на петък.
А вятърът безгрижно си плете
жилетка от изпуснати моменти.
Опитвам се с очи да уловя
последната оранжева минута.
Небето цялото е станало дъга,
когато слънцето заспива в скута му.
Дали и ти ще можеш някой ден
да станаш толкова...не, повече разнежен,
когато ме прегръщаш, уморен,
а аз заспивам, стоплена в ръцете ти...

3 коментара:

  1. Don't hurry up with your answer ...

    A cherry sunset , and an autumn sky...
    my cocoa tastes like the last working day
    the wind is knitting a little bit shy
    a cardigan made of lost moments and prays
    My eyes are trying to catch and to hold
    the very last minute painted in orange
    the entire blue sky like a rainbow unfolds
    when Sun gets asleep in its golden foliage
    Would You be able , maybe , one day
    to be so much tender ,no..., ever more
    tired embracing me , with nothing to say
    and together with sleep into your arms I fall ...

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни стихчета :) наистина вълшебни :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, благодаря ти!
    Ники, добре дошъл на покрива:) И на тебе благодаря!

    ОтговорИзтриване