Усмихни ми се...много!

И ей така...измислям светове...
Понякога и Тебе си измислям.
Какво като си там...не знам къде...
на края на Земята. Пак си близко.
Във нощите ми идваш, мълчалив
и много дълго те целувам. /Ти не знаеш./
Таванът ми се пълни със звезди
и става на вселена мойта стая.
И после чакаш уморена да заспя,
а ти по клепките ми слагаш нежни сънища.
Какво като си там, накрай света...
Нали във всяка моя вечер се завръщаш...

3 коментара:

  1. И тихо е, градът заспива.
    Бетон,стъкло и самота.
    Със перспективата на нощна пеперуда
    летя към тебе- моя светлина.

    ОтговорИзтриване
  2. Give me a smile ... a broad one ... and again ...

    Just like that ...lots of worlds... myself I'm creating
    and sometimes I fancy You , yes ...even You
    no matter the fact you're somewhere forsaken
    at the end of the Earth , you're still close -it is true
    You come in my nights , silent and quiet
    for a long time I'm kissing you ( but You don't know)
    my ceiling gets filled with stars -yellow and violet
    my room turns a Universe , and it also glows
    Then you're waiting till I feel so tired and sleep
    and you're putting soft dreams onto my lashes
    no matter the fact that you're somewhere ..you keep
    coming back in my every night ... and the sky flashes ...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви за поетичността :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.