И ей така...измислям светове...
Понякога и Тебе си измислям.
Какво като си там...не знам къде...
на края на Земята. Пак си близко.
Във нощите ми идваш, мълчалив
и много дълго те целувам. /Ти не знаеш./
Таванът ми се пълни със звезди
и става на вселена мойта стая.
И после чакаш уморена да заспя,
а ти по клепките ми слагаш нежни сънища.
Какво като си там, накрай света...
Нали във всяка моя вечер се завръщаш...
И тихо е, градът заспива.
ОтговорИзтриванеБетон,стъкло и самота.
Със перспективата на нощна пеперуда
летя към тебе- моя светлина.
Give me a smile ... a broad one ... and again ...
ОтговорИзтриванеJust like that ...lots of worlds... myself I'm creating
and sometimes I fancy You , yes ...even You
no matter the fact you're somewhere forsaken
at the end of the Earth , you're still close -it is true
You come in my nights , silent and quiet
for a long time I'm kissing you ( but You don't know)
my ceiling gets filled with stars -yellow and violet
my room turns a Universe , and it also glows
Then you're waiting till I feel so tired and sleep
and you're putting soft dreams onto my lashes
no matter the fact that you're somewhere ..you keep
coming back in my every night ... and the sky flashes ...
Благодаря ви за поетичността :)
ОтговорИзтриване