А никой, никой не видя...

Тези светли, жълти хризантеми
ми напомнят паднали звезди.
Някой ги е хвърлил на асфалта
и е стъпкал техните лъчи.
Но сияят в мрака. Как сияят...
А отгоре тъжната Луна
като майка нежно се протяга
и им шепне със приспивен глас.
Утре, сигурно, едва ли ще ги има
в този свят на хора без очи.
Те умират. Тихичко умират.
Три мънички паднали звезди.

/декада десета, последна от Декамерон на Лилит/

1 коментар:

  1. And there was Nobody to see ...

    These light and yellow chrysanthemums
    remind me of so many fallen bright stars
    Someone has thrown them onto the asphalt
    and tread on their rays , leaving no scar
    But they glow in the dark, so very much
    and right above them the sad crescent of Moon
    she's stretching like mother , trying to touch
    whispering softly with a lullaby tune
    Tomorrow they will hardly be here
    in this world where people do not have eyes
    They are dying so quietly (I don't know if they fear )
    three fallen stars , taken down by the vice ...

    ОтговорИзтриване