Тези светли, жълти хризантеми
ми напомнят паднали звезди.
Някой ги е хвърлил на асфалта
и е стъпкал техните лъчи.
Но сияят в мрака. Как сияят...
А отгоре тъжната Луна
като майка нежно се протяга
и им шепне със приспивен глас.
Утре, сигурно, едва ли ще ги има
в този свят на хора без очи.
Те умират. Тихичко умират.
Три мънички паднали звезди.
/декада десета, последна от Декамерон на Лилит/
And there was Nobody to see ...
ОтговорИзтриванеThese light and yellow chrysanthemums
remind me of so many fallen bright stars
Someone has thrown them onto the asphalt
and tread on their rays , leaving no scar
But they glow in the dark, so very much
and right above them the sad crescent of Moon
she's stretching like mother , trying to touch
whispering softly with a lullaby tune
Tomorrow they will hardly be here
in this world where people do not have eyes
They are dying so quietly (I don't know if they fear )
three fallen stars , taken down by the vice ...