Ако някога забравиш как се стига
до къщата на моето сърце
и станеш много кратък, като мигване,
ще стана тъжна колкото море,
което Слънцето отдавна е излъгало,
напускайки за винаги брега.
Ще си припомня как се плаче дълго,
когато си отиде любовта.
Но няма да разплитам кръстопътища.
От тишината ще си вдигна дом.
Във който никой никога не се завръща.
И никой не говори за любов...
And on the roof there will be only doves ...
ОтговорИзтриванеIf you sometimes forget the way to reach
the house of my woman's and tender heart
and you become so short like a blink
I will be so sad like a sea and so dark
This very sea's lied to the Only Sun
and it has left the sea beach for good*
I will remember how long crying is done
when love is leaving -it seems that I could
But I won't unknit the crossroads behind
and a house of the Silence then I will erect
where No one and never is coming inside
and No one is talking of Love which has left...
*for good = forever
Нежно и чувствено, но за да получиш това, което искаш и чакаш, трябва да пишеш за моментите, когато той е до теб. До теб завинаги. Без да си тръгва. Голямата ти любов. Последната. Няма "АКО". Той ще дойде при теб много скоро. Посрещни го. Дай му усещането, че е желан. Пиши така, че да го караш да се чувства щастлив и обичан от теб. Можеш! Искай го! Твори!
ОтговорИзтриванеНе се обръщай и не мисли за миналото. То вече изтече. Не го връщай отново. :)
Лека нощ!
Ще се подпиша като: Йералма. Знаеш ли какво е? :))) За ядене е. Ама да речем, че ще си измисля, че съм душата на Йер,което и да е това същество.
Мерси Ян :))
ОтговорИзтриванеЙералма :)) ми харесва. /не, че знам какво е, обаче още повече ми харесва да е душата на Йер/. Благодаря ти много!
Сега като прочетох коментара изведнъж ми стана все едно Той ще дойде ли и кога, сега ми се прииска да измисля кой е Йер :)