Не искам повече във лунапарка!

Светът ми е един разчорлен хаос,
пижама-парти, люлка на синджири.
А аз жадувам глътка тишина,
в която да забравя как ми липсваш.
От захарни памуци ми лепи.
А лимонадата е топла и горчива.
В стрелбищата се целя във звезди.
Обаче явно мерникът накриво
прицелва моя плюшен стоп-патрон
и все Луната пада покосена.
А някакво виенско колело
завърта дните ми.А с тях - и мене.
И музиката идва на вълни.
Един и същ рефрен до смърт повтаря.
Със устните ми тихичко шепти:
"Не ме забравяй ти, не ме забравяй..."

5 коментара:

  1. I don't want anymore in the fun-fair !

    My world is ambiguous and tousled chaos,
    a party-pajamas and a swing on two chains
    and I am longing for a small sip of silence
    in which to forget how I miss you (in vain)
    Of so many candy floss , now I am so sticky
    the lemonade , too is bitter and warm
    In all shooting galleries I aim at stars pretty
    but It always seems that my aim goes so wrong
    and so - my plush bullet ( just like in a drill )
    hits always the Moon (and not a star )
    some kind of a Ferris spins my days in a mill
    and together with them I spin round , very far ...
    Then music comes to me - like torrents , in waves
    repeating to me the same chorus again
    it whispers through my lips silently in the haste
    "Don't ever forget me , please , do not ... "
    .........................( then comes Rain)....

    ОтговорИзтриване
  2. Люляче, дано да е стиха :)
    Щото в лунапарка е кошмарно в момента :(
    Ян, мерси :)

    ОтговорИзтриване
  3. стиха, стиха..
    него обичам.

    лунапаркът.. само в стиховете на дубарова. никога не ме е привличал в реалност.

    ОтговорИзтриване
  4. :)
    Лунапаркът на Петя Дубарова...съжалявам, че не е успял да ме дочака.
    А на тебе - много, много мерси :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.