Светът ми е един разчорлен хаос,
пижама-парти, люлка на синджири.
А аз жадувам глътка тишина,
в която да забравя как ми липсваш.
От захарни памуци ми лепи.
А лимонадата е топла и горчива.
В стрелбищата се целя във звезди.
Обаче явно мерникът накриво
прицелва моя плюшен стоп-патрон
и все Луната пада покосена.
А някакво виенско колело
завърта дните ми.А с тях - и мене.
И музиката идва на вълни.
Един и същ рефрен до смърт повтаря.
Със устните ми тихичко шепти:
"Не ме забравяй ти, не ме забравяй..."
I don't want anymore in the fun-fair !
ОтговорИзтриванеMy world is ambiguous and tousled chaos,
a party-pajamas and a swing on two chains
and I am longing for a small sip of silence
in which to forget how I miss you (in vain)
Of so many candy floss , now I am so sticky
the lemonade , too is bitter and warm
In all shooting galleries I aim at stars pretty
but It always seems that my aim goes so wrong
and so - my plush bullet ( just like in a drill )
hits always the Moon (and not a star )
some kind of a Ferris spins my days in a mill
and together with them I spin round , very far ...
Then music comes to me - like torrents , in waves
repeating to me the same chorus again
it whispers through my lips silently in the haste
"Don't ever forget me , please , do not ... "
.........................( then comes Rain)....
обичам го <3
ОтговорИзтриванеЛюляче, дано да е стиха :)
ОтговорИзтриванеЩото в лунапарка е кошмарно в момента :(
Ян, мерси :)
стиха, стиха..
ОтговорИзтриваненего обичам.
лунапаркът.. само в стиховете на дубарова. никога не ме е привличал в реалност.
:)
ОтговорИзтриванеЛунапаркът на Петя Дубарова...съжалявам, че не е успял да ме дочака.
А на тебе - много, много мерси :)