Време за стихове...

Небе със цвят опушен залез.
И ръбест градски силует.
Крайбрежен вятър леко гали
едно забравено море.
Прелита гларус. Вика нещо...
Навярно вика пролетта.
Прилича ми на смях на вещица
одрезгавелия му глас.
Просветват лампи. Бързат стъпки.
Така започва вечерта.
Загрижен облак тихо кърпи
пролука късна светлина.
След малко ще е много тъмно.
След малко ще е нощ. И ти
съвсем случайно ще се сбъднеш...
поне в последния ми стих.

3 коментара:

  1. Time for poetry ...

    A sky with a colour of smoked late sunset
    as well as an angular silhouette of the city
    the seaside soft breeze caresses, so wet
    the forgotten old sea (there aren't any witnesses)
    A seagull flies by, screams something after
    I guess it is calling over the spring
    it resembles to me a witch's laughter
    with its croaky voice and the splash of its winks
    Lights get a-flashing, steps get in a hurry
    this is the way in which the night starts
    a careful cloud sews the patches with worry
    all the cracks from late light and early stars
    Just In a minute the darkness will fall.
    Just in a minute night will be here
    And you will come true , 'cos I want it so
    at least in my last written lines (I can see you )

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.