Небе със цвят опушен залез.
И ръбест градски силует.
Крайбрежен вятър леко гали
едно забравено море.
Прелита гларус. Вика нещо...
Навярно вика пролетта.
Прилича ми на смях на вещица
одрезгавелия му глас.
Просветват лампи. Бързат стъпки.
Така започва вечерта.
Загрижен облак тихо кърпи
пролука късна светлина.
След малко ще е много тъмно.
След малко ще е нощ. И ти
съвсем случайно ще се сбъднеш...
поне в последния ми стих.
Time for poetry ...
ОтговорИзтриванеA sky with a colour of smoked late sunset
as well as an angular silhouette of the city
the seaside soft breeze caresses, so wet
the forgotten old sea (there aren't any witnesses)
A seagull flies by, screams something after
I guess it is calling over the spring
it resembles to me a witch's laughter
with its croaky voice and the splash of its winks
Lights get a-flashing, steps get in a hurry
this is the way in which the night starts
a careful cloud sews the patches with worry
all the cracks from late light and early stars
Just In a minute the darkness will fall.
Just in a minute night will be here
And you will come true , 'cos I want it so
at least in my last written lines (I can see you )
Хубавооо, :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Ян :))
ОтговорИзтриване