Имам само няколко северни полюса.
И малко топли думи. Против студ.
А вътре в себе си затварям космоси.
И някакъв завоест Млечен път.
Аз, всъщност, просто съм глухарче.
И прецъфтявам сто пъти на ден.
Откъсвам се от себе си, макар че
над мене няма никакво небе.
Нормално е. Над северните полюси
понякога е много дълга нощ.
А пухчетата ми, от студ износени,
не стават за завивка и легло.
И аз, понякога, мечтая тайно
да съм снежинка. И да се стопя.
Тогава, сигурно, ще имам Рая.
Във свивката на топлата ти длан.
Confused Over me ...
ОтговорИзтриванеSeveral North poles is all that I have
and a couple of warm words - against the cold
Inside of myself I lock spaces , enough
as well as some Milky way ,so many-times fold
In fact I am just a small dandelion
fading a hundred times in a day
I'm picking myself , dedicated to flying
although above me there's no sky and no way
It's normal ,because above the North poles
sometimes it is just a very long night
and all my fluff has worn out and flows
nor for cover , nor bed - it just isn't right
And sometimes I dream (at night,after eleven )
to become a snowflake and melt soft and calm
at that time I'll probably will have the Heaven
into the curve of your tender palm.
:))
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Ян!
Ти имаш много топли думи, най-топлите, които разпръскваш с дланта си, въпреки...
ОтговорИзтриванеПрегръдка!