Объркано за себе си...

Имам само няколко северни полюса.
И малко топли думи. Против студ.
А вътре в себе си затварям космоси.
И някакъв завоест Млечен път.
Аз, всъщност, просто съм глухарче.
И прецъфтявам сто пъти на ден.
Откъсвам се от себе си, макар че
над мене няма никакво небе.
Нормално е. Над северните полюси
понякога е много дълга нощ.
А пухчетата ми, от студ износени,
не стават за завивка и легло.
И аз, понякога, мечтая тайно
да съм снежинка. И да се стопя.
Тогава, сигурно, ще имам Рая.
Във свивката на топлата ти длан.

3 коментара:

  1. Confused Over me ...

    Several North poles is all that I have
    and a couple of warm words - against the cold
    Inside of myself I lock spaces , enough
    as well as some Milky way ,so many-times fold
    In fact I am just a small dandelion
    fading a hundred times in a day
    I'm picking myself , dedicated to flying
    although above me there's no sky and no way
    It's normal ,because above the North poles
    sometimes it is just a very long night
    and all my fluff has worn out and flows
    nor for cover , nor bed - it just isn't right
    And sometimes I dream (at night,after eleven )
    to become a snowflake and melt soft and calm
    at that time I'll probably will have the Heaven
    into the curve of your tender palm.

    ОтговорИзтриване
  2. Ти имаш много топли думи, най-топлите, които разпръскваш с дланта си, въпреки...
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.