Като тъмна, мълчана вода...

/ще се удавиш/

Понякога в очите ми се гонят сенки.
Откъснати, светулките умират.
Една Тъга, протяжна като вечност
разхожда себе си по керемидите.
И гледа отвисоко на земята.
Не я привличат улиците скучни.
Тя има мен, и себе си, и вятъра.
И стиска здраво слънцето в юмруче.
А аз я гледам. Даже е красива...
И във очите ми изплува тишина -
небеснотъмна, облачногорчива...
А ти не искай да поглеждаш в тях!

5 коментара:

  1. Like dark and silent water

    /You gonna get drowned/

    Sometimes shadows are chasing into my eyes
    and glow-worms , all torn are slowly dying
    a sadness , as long as eternity lies
    is walking on roofs (maybe tired of flying )

    To the earth She is looking from her own height
    she can't be attracted by those boring streets
    She has her own self , the wind , and the sight
    in her fist with the sun , as if forever it keeps

    And I'm looking at her , She's even pretty ...
    And The silence is flowing into my eyes-
    as dark as the sky , so cloudy and witty
    If you look at them you will know who am I ...

    Бел.пр.( с извинение зa смисловата
    и интонационна промяна
    в последния ред )

    ОтговорИзтриване
  2. "... И във очите ми изплува тишина -
    небеснотъмна, облачногорчива...
    А ти не искай да поглеждаш в тях!..."

    А ти пък не си крий очите...
    (огромна мечка)
    и над облаците- безоблачно небе...

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси, Ян :)
    И не се извинявай, така си го почувствал - така си го превел. И е хубаво.

    Емо пък! Ши си крия, иначе ще се удави :Р
    И на тебе (огромна мечка, бяла)
    Щот много ми хареса :))

    ОтговорИзтриване
  4. Дори тъгата и тишината ти е красива и ми се иска да се потопя в тях!

    ОтговорИзтриване
  5. Тишината - да, тъгата...не винаги.
    Благодаря, Ани. Много!

    ОтговорИзтриване