/ще се удавиш/
Понякога в очите ми се гонят сенки.
Откъснати, светулките умират.
Една Тъга, протяжна като вечност
разхожда себе си по керемидите.
И гледа отвисоко на земята.
Не я привличат улиците скучни.
Тя има мен, и себе си, и вятъра.
И стиска здраво слънцето в юмруче.
А аз я гледам. Даже е красива...
И във очите ми изплува тишина -
небеснотъмна, облачногорчива...
А ти не искай да поглеждаш в тях!
Like dark and silent water
ОтговорИзтриване/You gonna get drowned/
Sometimes shadows are chasing into my eyes
and glow-worms , all torn are slowly dying
a sadness , as long as eternity lies
is walking on roofs (maybe tired of flying )
To the earth She is looking from her own height
she can't be attracted by those boring streets
She has her own self , the wind , and the sight
in her fist with the sun , as if forever it keeps
And I'm looking at her , She's even pretty ...
And The silence is flowing into my eyes-
as dark as the sky , so cloudy and witty
If you look at them you will know who am I ...
Бел.пр.( с извинение зa смисловата
и интонационна промяна
в последния ред )
"... И във очите ми изплува тишина -
ОтговорИзтриваненебеснотъмна, облачногорчива...
А ти не искай да поглеждаш в тях!..."
А ти пък не си крий очите...
(огромна мечка)
и над облаците- безоблачно небе...
Мерси, Ян :)
ОтговорИзтриванеИ не се извинявай, така си го почувствал - така си го превел. И е хубаво.
Емо пък! Ши си крия, иначе ще се удави :Р
И на тебе (огромна мечка, бяла)
Щот много ми хареса :))
Дори тъгата и тишината ти е красива и ми се иска да се потопя в тях!
ОтговорИзтриванеТишината - да, тъгата...не винаги.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Ани. Много!