Море като пустиня

Морето ми не може да заспи.
През зимата е толкова самотно...
На дъното му лятото горчи
като една пробита, стара лодка.
По изгрев слуша тишина
вместо глъчта на първите рибари.
Вълните му се кротват и мълчат.
Заменят синьо срещу шепа вяра.
През нощите брои звезди,
полегнало по гръб. И не продумва.
Морето ми не може да заспи.
И не сънува как ще се разсъмне.
В килера му стоят безброй неща -
рибарски мрежи, пояси и лодки...
За лятото навярно...Не сега...
През зимата морето е самотник.

4 коментара:

  1. любима ми Херцогиньо, простете за отсъствието ми, и приемете шепа крясъци на гларус и няколко шумни рапанчета :) усмивх и гуш*

    ОтговорИзтриване
  2. A sea like a desert

    My sea just cannot get a night sleep
    when winter is out, it is so lonesome
    the summer taste's bitter , on the bottom it keeps
    like an old wrecked boat , that once has been awesome
    He is trying to catch the silence at dawn
    instead of the voices of the men who are fishing
    his waves are so still , and on top of them -foam
    I try to get belief while I give blue sea wishes
    He's counting the stars during the night
    He's laid on his back , and doesn't move
    My sea just cannot get sleep at night
    and It cannot dream the dawn for a proof
    In his tiny closet there are thousands of things
    fishermen's nets ,boats , you can choose
    kept for the summer ,when the sun blinks
    because at winter the sea's just a recluse ...

    ОтговорИзтриване