Да ме намериш можеш само ти...

Понякога се лутам дълго в себе си.
(А аз съм омагьосана гора.)
Загубвам си следите по пътеките
и трябва много дълго да вървя
докато стигна хребета на хълма,
зад който изгревът се буди вместо мен.
От който като семенце покълвам
сама във собственото си сърце.
Понякога във себе си изригвам
и сигурно приличам на звезда.
Понякога съм тих, прозрачен извор
и съм дълбока колкото сълза.
(В която би могъл да се удавиш,
ако понечиш да я прекосиш.)
А ти заплиташ някога дъха ми.
Или разплиташ моите мечти.
И всичко е объркано до лудост.
А всъщност, толкова е ясно...
Когато дълго в себе си се лутам
аз просто се изгубвам в обичта си.

4 коментара:

  1. Only You can find me here ...

    Sometimes in myself I wander
    (and I'm an old enchanted dark wood)
    losing my tracks on the land that I saunter
    and I have to walk for so long, yes, I should
    Until I could reach the top of the hill
    behind which the sunrise is waking for me
    that makes me sprout and then I still
    could find myself into my heart , easily
    Sometimes suddenly in myself I erupt
    and maybe then I resemble a star
    sometimes I'm a quiet water spring or abrupt
    and I am so deep like a tear or scar
    Into this tear you may get drowned
    if you somehow dare to cross the water
    and you entangle my breath like a sound
    and You unravel my dreams which I thought of
    And all is confused , it cannot be more
    at the same time It is so very clear ...
    When for a long time I wander the shore
    in my love I get lost, only You find me here.

    ОтговорИзтриване