Понякога се лутам дълго в себе си.
(А аз съм омагьосана гора.)
Загубвам си следите по пътеките
и трябва много дълго да вървя
докато стигна хребета на хълма,
зад който изгревът се буди вместо мен.
От който като семенце покълвам
сама във собственото си сърце.
Понякога във себе си изригвам
и сигурно приличам на звезда.
Понякога съм тих, прозрачен извор
и съм дълбока колкото сълза.
(В която би могъл да се удавиш,
ако понечиш да я прекосиш.)
А ти заплиташ някога дъха ми.
Или разплиташ моите мечти.
И всичко е объркано до лудост.
А всъщност, толкова е ясно...
Когато дълго в себе си се лутам
аз просто се изгубвам в обичта си.
(мечка)
ОтговорИзтриванеOnly You can find me here ...
ОтговорИзтриванеSometimes in myself I wander
(and I'm an old enchanted dark wood)
losing my tracks on the land that I saunter
and I have to walk for so long, yes, I should
Until I could reach the top of the hill
behind which the sunrise is waking for me
that makes me sprout and then I still
could find myself into my heart , easily
Sometimes suddenly in myself I erupt
and maybe then I resemble a star
sometimes I'm a quiet water spring or abrupt
and I am so deep like a tear or scar
Into this tear you may get drowned
if you somehow dare to cross the water
and you entangle my breath like a sound
and You unravel my dreams which I thought of
And all is confused , it cannot be more
at the same time It is so very clear ...
When for a long time I wander the shore
in my love I get lost, only You find me here.
Емо :) И на теб!
ОтговорИзтриванеЯн, благодаря!
красиво и чувствено.Лунно
ОтговорИзтриване