Нещата, за които няма думи

Затварям думите си. Нека да мълчат.
Във тишината само ще се случвам.
Във тази тънка, хладна тишина,
която вятърът бродира върху къщите.
Сърцето ми говори друг език -
беззвучен, и безбуквен, и негласен.
Със слух единствено не можеш да го доловиш.
Нито с което е да от сетивата си.
Не можеш да го чуеш. Знаех си.
Това се чува само от сърцата.
Когато ти долипсвам, може би,
ще се научиш да разбираш тишината...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.