По улиците никне само лед.
Ръмжат колите като бели мечки.
Над къщите виси едно небе
без капка цвят. И много тежко.
Снегът не пожела да си върви.
Полегна върху клоните като безделник.
А във земята сънени треви
се гушат в корените на дърветата.
Това е. Зима. Странен пейзаж.
От бяло погледът ми оглушава.
Измислям слънцето. Измислям и цветя.
Измислям птиците. И оцелявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар