Нощта е зимна, тъжна и сама.
Подритва няколко звезди в небето.
Съблича дългата си тишина.
Луната зъзне. И просветва.
На ъгъла разсеян светофар
бръмчи. (Изглежда си свирука.)
Премигва с пожълтяла светлина
и се преструва на светулка.
Един среднощен котарак
промъква сянката си по стената.
Под няколко воала мрак
похърква някакъв избягал вятър.
Нощта е зимна, тъжна и сама.
Кръжи над покривите много тихо.
И ми разказва някакви неща.
Това, че е сама, си го измислих...
Няма коментари:
Публикуване на коментар