Последният платноход

Уших платна за старата си лодка
от някакви остатъци небе.
Сега ще чакам вятъра. И толкова.
Той знае на къде да поведе
мечтите ми, душата ми, сърцето
и сънищата, във които ти
се скиташ еженощно и небрежно-
далечен, близък,тъжен и щастлив .
Ще чакам вятъра. Оставям му платната.
Да духне в тях и да ме отведе при теб.
Дано да дойде правилният вятър.
Защото нямам повече небе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.