Тихо... Вече птиците спят.
Виж - изгрява Луната полека.
И разплита безшумно Нощта
свойте тайни зелени пътеки.
Помълчи заедно с мене за миг.
Затвори тези сини очи и се вслушай -
във небето се раждат звезди.
А пък то е лилаво. И плюшено.
Сънен вятър прелита над нас
и мирише съвсем като пролет.
Над главите ни шушне едва
и прелита със смях между клоните.
Малък облак, опънал платно,
си играе на лодка. Отплува...
А това е... това е любов.
И със устни по теб я рисувам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар