Познавам го

Февруари разсеяно крачи
към един неизбежен край.
Февруари е малък. И плаче.
И мечтае за още ден-два.

Февруари е просто детенце -
своенравно, инато, навъсено.
За да стигне до другите месеци
се повдига наивно на пръсти.

Февруари върви по Земята,
а във джоба му - шепичка дъжд.
И от утре ще литне със вятъра -
един мъничък, тъжен, сив мъж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.