Еженощия...

Избеляват ми думите.
Изтъняват във мрака.
И просветва една тишина.
Аз стоя на ръба и.
И просто те чакам.
А навън се раздипля нощта.

Опустяват площадите.
И изгряват прозорците.
Отдалече напомнят съзвездия.
Имам нужда от теб...
Две секунди за обич
са достатъчни. Колкото вечност.

Искам още веднъж
да ти кажа "Обичам те..."
После пак, после пак, после пак.
Нямам сили да бъда
все далечна и ничия.
А навън се раздипля нощта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.